Съдържание

Вземи своите тренировъчни фитили СЕГА!

Единствените,

ръчно изработени

тренировъчни фитили в България


► Специалният омекотител за китка е от изработен от двоен слой неопрен за повече мекота по време на тренировка!


► Ширината на подложката е 8 см, което дава възможността за по-равномерното разпределение на напрежението от работния товар върху по-голяма площ от китката по време на тренировка!


► По-големият и удобен омекотител за китка намаля значително риска от протриване и нараняване на кожата по време на тренировка!

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА

при поръчка над

45 ЛВ

използвай код:     MUSCLE   

/доставката отнема от 2 до 5 работни дни/


снай-предпочитан 

Значение на силата на хвата при тренировки с тежести

Случвало ли ти се е да усетиш как лоста се изплъзва от пръстите ти и трябва да прекъснеш серията на осмото повторение, а реално имаш силата да направиш още поне 2 повторения? Спокойно, този проблем е често срещан и причината това да се случва е слабост в хвата. Много напреднали трениращи използват всякакви вариации на хват, за да успеят да подобрят постиженията си. Вариациите на хват и тяхното приложение ще разгледаме след малко в статията. При начинаещите, обаче, хватът рядко се явява проблем в тренировките с тежести.


... но защо това е така?


Причината, поради която хватът отслабва, с напредване на силовото развитие е фактът, че силата на хвата при хората е силно генетично заложена [1]. Има хора, които разполагат с изключително силен хват, без дори да са тренирали веднъж в живота си. Има и такива, които никога не успяват да развият силен хват, дори след години усилени тренировки. 


Изследователите в областта на силовите тренировки често използват силата на хвата при нетренирани индивиди, за да оценят нивото на цялостната им сила. Любиптно е да знаем, че силата на хвата е показател и за мускулния потенциал, с който човек разполага. Генетичното определяне на силата хвата е и основната причина, поради която мъжете имат по-силен такъв спрямо жените. По-слабия хват при нежния пол често се явява и пречка пред качественото изпълнение на редица движения.

Проведено е изключително интересно изследване, което да генерира данни, свързани със силата на хвата преди започване на работа върху 1654 здрави мъже и 533 здрави жени на възраст между 20 и 25 години. Освен това в същото проучване са включени и 60 елитни атлети от женски пол, представители на спортове, при които е известно, че изискват силен хват /джудо, хандбал/, за да може да се изчисли потенциалната възможност за развитие силата на хвата при жени в резултат на тренировки. [2]


90% от жените имат по-слаб хват, сравнено с 5% от най-слабите мъже. Още по-интересен е резултатът на елитните атлети от женски пол. Техният резултат е по-слаб, сравнено с този на 25% от най-слабите мъже. Най-силната жена в проучването, успява да постигне резултат от 58% сила в хвата, сравнено с резултатите, генерирани от нетренирани мъже.


Извод: Най-нетренираните мъже, са значително по-силни от най-силните жени, като е съобразена разликата в мускулатурата и размера на ръката.

Дори да е възможно да увеличим силата на своя хват в резултат на силови тренировки, той винаги ще остане относително слаб, тъй като темпът на развитие на останалата част на тялото ще бъде по-голям, от този на хвата. С други думи - начинаещ трениращ, който реализира силово развитие и увеличава работния товар на набиране, ще развива мускулатурата на гърба си с по-бърз темп, отколкото ще развива силата на своя хват. Дори в началото да не изпитва затруднения със задържането на лоста, то с увеличението на работните тежести в даден момент хватът ще се яви лимитиращ фактор, който няма да му позволи да натоварва работещите мускули в пълна степен или ще останат "нестимулирани достатъчно". [3


Тренировъчните фитили като средство за безопасност и

по-добро представяне в спортовете, свързани с вдигане на тежести

Без значение от дебатите по темата, всички трениращи са на едно мнение - не изпускай лоста, преди да си свършил серията!


Фитилите са един от най-използваните, ефективни и полезни фитнес аксесоари, които съществуват. С тяхна помощ слабият хват спира да бъде лимитращ фактор и можеш да натоварваш работещите мускули на 100%. Има различни видове фитили, които се предлагат на пазара, но всичките имат едни и същи приложение и цели - да не изпуснеш дръжката на уреда, дъмбела или лоста, с който ще тренираш.


Тренировъчните фитили съществуват във всякакви дизайни. От обикновени ремъци, до сложни приспособления, комбиниращи части от ръкавици, накитници за повече сигурност и стабилност в китката, та чак до метални куки, които изцяло да закачиш на лоста. 

Най-удобните и често срещани фитили представляват здрава лента с определена дължина и ухо в единия й край /виж на снимките по-долу/. Меката част на фитила, най-често материала е или текстилна гума или неопрен има за цел да предпазва китката от наранявания, протриване и оставяне на следи по кожата, както и да предоставя усещане на мекота и комфорт. Материалът, от който са изработени не позволява огъване на китката напред или назад, като в същото време се запазва мобилността на ставата.

Тренировъчни фитили

Фитнес аксесоар, с помощта на който връзваме китката за дръжката на уреда или лоста, което предотвратява възможността да се изпусне тежестта по време на работна серия.


Този аксесоар е особено ефективен за жени.

Тренировъчни фитили

Фитнес аксесоар, с помощта на който връзваме китката за дръжката на уреда или лоста, което предотвратява възможността да се изпусне тежестта по време на работна серия.


Този аксесоар е особено ефективен за жени.

Вземи своите тренировъчни фитили СЕГА!

Единствените,

ръчно изработени

тренировъчни фитили в България


► Специалният омекотител за китка е от изработен от двоен слой неопрен за повече мекота по време на тренировка!


► Ширината на подложката е 8 см, което дава възможността за по-равномерното разпределение на напрежението от работния товар върху по-голяма площ от китката по време на тренировка!


► По-големият и удобен омекотител за китка намаля значително риска от протриване и нараняване на кожата по време на тренировка!

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА

при поръчка над

45 ЛВ

използвай код:     MUSCLE   

/доставката отнема от 2 до 5 работни дни/


снай-предпочитан 

История и произход на тренировъчните фитили

История и произход на тренировъчните фитили

Повечето приспособления зa китки са създадени за лечение на травми на ръката, китката или предмишницата или за предотвратяването на такива. Доста по-скоро този тип приспособления за китки се развиват като спортни аксесоари, имащи за цел не само превенция на различни травми, а и като способ за по-качествено натоварване.


Първото приспособление за поддържка и предпазване на китките е патентовано през 1901 година в Патентното дружество на САЩ. Неговият създател е бил руснак, живеещ в Ню Йорк на име Витолд Дроснес /Vitold Drosness/. Той описва своето изобретение като подобрение на традиционните кожени накитници, използвани от работниците по това време. Витолд добавя двойна система за заключване с тока, която предоставя по-добро и комфортно разпределение на напрежението около китката и да увеличи силата на работниците, използващи я в своя труд. Оказва се че накитници, предшествениците на днешните тренировъчни фитили са били използвани от хора, занимаващи се с физически труд преди повече години, отколкото предполагаме.


Този иновативен накитник, който може да видиш на Фигура 1 и Фигура 2 е предшественик на съвременните спомагателни спортни аксесоари като накитници и тренировъчни фитили. Разбира се, след преминаването на доста подобрения и допълнително развитие през годините.

Фигура 1

Витолд Дроснес, 1901г

Фигура 2

Витолд Дроснес, 1901г

Фигура 1

Витолд Дроснес, 1901г

Фигура 2

Витолд Дроснес, 1901г

Следващата стъпка в технологическото развитие на спортните и ортопедични накитници е изобретението на Джеймс Тирел от 1909 година, Фигура 3. То притежава анатомично подобрение: изработено е отново от твърд материал, но разполага с малък отвор, който да побере/притисне/предпази граховидната кост, Фигура 4.

Фигура 3

Джеймс Тирел, 1909г

Фигура 4

Граховидна (ос пизиформе) кост

Фигура 3

Джеймс Тирел, 1909г

Фигура 4

Граховидна (ос пизиформе) кост

През 1923 година Хансард представя първото изобретение за укрепване и стабилизиране на китката, създадено изцяло за спортно ползване. То представлява ръкавица с твърдо покритие от вътрешната страна, имаща за цел да ограничи максимално движението на китката, като не дава възможност за огъването й напред или назад, Фигура 5. Тази "ранна, спортна ръкавица" се е използвала в спортове като голф, билярд и други.

Фигура 5

Х. Х. Хансард, 1923г

До този момент историята познава единствено накитниците като асистиращ китката спомагателен аксесоар, до момента, в който се появява работата на Боб Пийпълс.

Боб Пийпълс (Bob Peoples)

Известен в "желязната игра" с невероятната си сила и постоянство, през 1949 година Боб Пийпълс вдига 725 либри (328,9 кг) при лично тегло от 181 либри (82,1 кг)... и това се случва в неговата собствена ферма. По това време не всеки е разполагал с тренировъчно оборудване и макар че днес има мъже, които могат да вдигнат много по-голяма тежест, Боб остава един от най-великите в историята. 

Макар и да е спорно дали това е човекът, който създава за първи път тренировъчните фитили, сигурно е че заслугата за навлизането и разпространението на този аксесоар е негова. В непрестанната борба с тежестите, Боб решава да използва куки или каишки за вдигане на тежести, за да успее да се справя с увеличващия се товар. За разлика от удобните аксесоари, с които разполагаме днес, той е използвал елементарни и груби материали. Ако историята на Боб Пийпълс ти е интересна, можеш да научиш повече тук "Bob Peoples - World's greatest deadliftur by Bob Hise (1964)" и тук "Strongman Profile: Bob Peoples Schools Us On The Deadlift"

През 50-те години на миналия век, Пири Радър (Peary Rader), основател и публицист в известното списание "Железният човек" (Ironman), за първи път предлага използването на фитили от хората, които се затрудняват с повдигането на големи тежести в своят курс за Изометрична сила и мускулно развитие. В свой коментар, свързан с движението мъртва тяга, Радер прави следния извод:


"Някои мъже връзват ръцете си за лоста с фитили, за да могат да генерират максимално количество сила, без лостът да се изплъзне от ръцете им. Накитници, към които има прикрепени куки също се използват. Знае се, че подобен подход се прилага както от Андерсън, така и от други елитни силови атлети. Ясно е че това упражнение ще засили хвата ви, но са малко толкова силните мъже, които да успеят да поместят максималния товар, без да изпуснат лоста."


Пири Радър визира известният американски щангист Пол Андерсън.

Прочети повече за историята на Пол тук "Strongman Paul Anderson - Training Routines "

Пол Андерсън (Paul Anderson)

Роден на 17 октомври 1932 г., умира на 15 август 1994 г., Пол Андерсън е най-известният американски пауърлифтър, стронгмен от средата на миналия век. Известен със своята божествена сила, често е бил сравняван с Херкулес. Носител на олимпийско злато, световен шампион и двукратен национален шампион по вдигане на тежести, този човек има основната заслуга, този спорт да се превърне в състезателен. Твърди се че по време на своите тренировки, Андерсън е ползвал фитили при вдигането на огромните тежести, с които е работел.

Вземи своите тренировъчни фитили СЕГА!

Единствените,

ръчно изработени

тренировъчни фитили в България


► Специалният омекотител за китка е от изработен от двоен слой неопрен за повече мекота по време на тренировка!


► Ширината на подложката е 8 см, което дава възможността за по-равномерното разпределение на напрежението от работния товар върху по-голяма площ от китката по време на тренировка!


► По-големият и удобен омекотител за китка намаля значително риска от протриване и нараняване на кожата по време на тренировка!

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА

при поръчка над

45 ЛВ

използвай код:     MUSCLE   

/доставката отнема от 2 до 5 работни дни/


снай-предпочитан 

През юни 1965 година списание "Сила и Здраве" пуска и първата масова кампания, свързана с разпространението и приложението на тренировъчните фитили. Виж тук "Straps - What, How, Why, and When to Use Them" by Jim Schmitz. По време на интервюто си с доайена на американския пауърлифтинг Томи Коно, Джон Терпак споменава фитилите под името "Златните фитили". В своя материал Джим Шмитц разказва множесто забавни анекдоти, свързани с един от най-известните руски щангисти, състезавали се в Лас Вегас през 1977 година - Василий Алексеев. Той е известен като един от най-силните мъже, познати на световната история и е поставил 80 световни рекорда и спечелва два златни медала през летните олимпийски игри от 1972 и 1976 година.


Ето и кратко видео на известния руснак.

По време на своя тренировка в Лас Вегас през 1977 година руснакът се борил ожесточено с изпълнението на сначовете. Василий отива до сака си, но се връща с празни ръце, тъй като примитивните за своето време фитили не били там. Твърдо убеден, че няма да допусне тренировъчната му сесия да се провали, той взима чифт чорапи от сака си, връзва ги около китката и лоста и приключва своята тренировка. Колкото и атрактивен и забавен да е бил Василий Алексеев в този момент, това е доказателство за нуждата и мисълта на спортистите в посока по-голяма стабилност и здравина на хвата им.

Така стигаме до игрите през 1982 година, когато Бил Казмайър вдига повече от 400 килограма на мъртва тяга с помощта на тренировъчни фитили.

На 11 декември 1984 година Джоузеф Дж. Мееко патентова и първите тренировъчни фитили. Те представляват просто устроено приспособление, което е комбинация между лента за ръката и кука за закачане на лоста, така че да е невъзможно да бъде изпусната работната тежест.

На 11 декември 1984 година Джоузеф Дж. Мееко патентова и първите тренировъчни фитили. Те представляват просто устроено приспособление, което е комбинация между лента за ръката и кука за закачане на лоста, така че да е невъзможно да бъде изпусната работната тежест.

Вдигане на тежести и превенция на травми

Накитниците и фитилите са създадени като приспособления, имащи за цел да предпазват ръката и китката по време на силови натоварвания и тежка физическа работа. Това е основното им приложение и до днес. В контекста на спортната методика, тези приспособления имат за цел да предпазят атлетите от травми в областта на рамото, лакътя или китката като ограничават волевите и неволеви движения на самата китка във всички посоки. 


Травмите в горната част на тялото са често срещани в спорта. Те биват два вида - хронични (в резултат на прекалена употреба) и внезапни, моментни. Хроничните такива в областта на лакътя най-често включват наранявания на сухожилията, меките връзки и улнарния нерв. Други често срещани травми при атлети са повредите в хрущяла на лакътната става и прищипванията в задната част на ставната капсула. Внезапни травми в областта на лакътната става са разкъсвания на сухожилия, дизлокация на лакътя, както и вътреставни фрактури.


Травми в областта на предмишницата, развити в следствие на прекалена употреба (хронични травми) са тендинит, теносиновит, синовит, осифициращи тенсинити и теносиновити, крепитиращи тенсинити и тендивагинити и Синдром на карпалния канал.


Срещаните при атлети травми в областта на китката са фрактура на ладиевидната кост в следствие на директен удар при изпънат лакът и подпиране на китката. При атлети, използващи ракети, бухалки и стикове може да се получи фрактура на малка кост в областта на китката наречена граховидна кост. Също така поради различни анатомични особености като по-къса лакътна спрямо лъчева кост, в комбинация с удар в областта на китката и намалено кръвообращение, може да доведе до аваскуларна некроза (умиране) на лунната костица на китката, което състояние е известно като синдром на Кайнбок

Граховидна кост (ос пезиферме)

Както видяхме в началото на статията, изобретението от 1909 година на Джеймс Тирел има за цел да подсигури точно граховидната кост на китката. Това подобрение на първите в историята накитници показва, че тази област на ръката често е причинявала проблеми на работниците и е била необходима външна намеса.


През 2005 година Институтът за изследвания на спорта и отдиха в Нова Зеландия публикува проучване /Keogh et al 2005/, в което 36% от всички отчетени травми, свързани с вдигането на тежести са в областта на рамото, а 11% в областта на лакътя. Във въпросника не са включени травмите в областта на китките, въпреки това е факт, че много от отчетените травми са индикатор за по-ранни проблеми точно в китките. Иначе казано: Травми, които се зародят в областта на китката и не бъдат излекувани, а се превърнат в хронични, често водят до развитие на травми в областта на лакътя, а след още повече време и в областта на рамото.  


През 1998 година /Field and Savoie/ отчитат, че латералният епикондилит възниква при атлети, които използват движения над главата си. Въпреки факта, че това е травма на лакътната става, проявленето на тази травма е в резултат на прекомерно ползване на мускулите екстензори в областта на китката. Извода, че повечето травми на лакътя са хронични, в резултат на прекомерна употреба, се прави и в друго проучване /Safran 1995/.


Frostick et al 1999 описва най-често срещаните травми в областта на лакътя при различни спортове. Също така представят и няколкото причини за появата на травми върху улнарния нерв. Сгъването на лакътната става намаля площта на кубиталния тунел. Това може да доведе до прищипване на нерва, ако са налице възпаление и често повтарящ се стрес в областта. Изглежда, че хроничното поставяне на лактите в нестабилна позиция, често се свързва с увреждания на улнарния нерв. И двете състояния са налице при упражнението лежанка. Макар и това упражнение да е състезателно движение в трибоя, то присъства в почти всяка тренировъчна програма, предписвана на трениращи без значение от степента им на напредналост. Много хора страдат от дискомфорт и болка при изпълнение на лежанка и включването на накитници и/или фитили в редовното изпълнение на това, а и на други упражнения спомага справянето с този проблем. Да! Макар и фитилите да се използват предимно за дърпащите движения, където проблем е слабият хват, е възможно да се извлече полза и от ползването на фитили при избутващи движения като лежанка и раменна преса. Освен стабилност в китките, допълнителното завързване на дланта към лоста, намаля значително въртенето на лоста и появата на инерционни сили, които са предпоставка за влошаване на техниката, а от там и появата на риск от допълнителни травми.

Фитилите като спомагателен тренировъчен аксесоар

Наистина ли използването на тренировъчни фитили по време на работа с тежести ще подобри представянето на трениращия? Има ли смисъл от това приспособление или е достатъчно да държим лоста възможно най-здраво? 


От научна гледна точка, отговорът е категорично ДА. Видяхме как се е зародила нуждата от заздравяване на китката по време на натоварване. Видяхме еволюцията на тези приспособления през последните 100 години. Видяхме намаления риск от появата на травми при подсигуряване на деликатните зони като китки и лакти. Научната гледна точка, обаче, е едната страна на монетата. Практиката понякога си противоречи с науката. Прилагането на тренировъчни фитили по време на работа с тежести подобрява реалния товар, който човек е способен да помести. Завръзването на щангата около китката прави задържането на лоста много по-лесно през цялото време на движението. За наша радост имаме решение на проблема! Включването на тренировъчни фитили прави тренировката значително по-лесна и приятна, особено за начинаещи трениращи и любителите на спорта. Има състезания по вдигане на тежести, при които не е разрешено ползването на фитили. Особено важно е да използвате фитилите по правилния начин. Ако тренираш с тях и не успяваш да задържиш по-висока тежест, то най-вероятно не ги използваш правилно. Те гарантират за елиминирането на лимитиращия фактор - хват, който разгледахме в началото на статията. 


Освен, че поместването на по-голяма тежест вече няма да е такъв проблем, системното ползване на фитили спомага превенцията на травми, както и по-лесното възстановяване на налични такива. В практиката си като физиотерапевт и рехабилитатор, Борислав Караджов често прибягва до ползването им. Ето и причината:

"При силови захвати се натоварват освен флексорите на китката (които се залавят за различни кости от китката, като граховата кост е първата връзка от тази верига и по този начин поема най-голямо натоварване), натоварване поемат и дълбокият и повърхностният сгъвач на пръстите (mm digitores profundus et superficialis). В следствие на тежки натоварвания на тези мускули се натоварват и сухожилията разтеглица в областта на китката (retinaculum flexorum). Поради тези причини препоръчвам при първи появи на болкови симптоми в областта на китката да се изпозлват фитили и/или накитници, защото тази зона се стабилизира единствено от сухожилия и лигаменти и за да не страда прогреса на атлета е препоръчителна употребата на помощни средства. Хора, при които има данни за минали травми в тази зона ги препоръчвам като профилактично средство."

Стъпки за правилното използване на тренировъчните фитили

Стъпка 1
Вкарай единия край на фитила през ухото

Стъпка 2
Oпредели фитила за дясната и за лявата ръка

За да има ефект от използването на фитили е важно те да бъдат поставени правилно още на самата ръка. Лентата, която навиваме около лоста трябва да върви успоредно на палеца на пръста. На снимките може да видите правилната позиция, както и два грешни варианта за поставяне на тренировъчни фитили.

ПРАВИЛНО

ГРЕШНО

ГРЕШНО

ПРАВИЛНО

ГРЕШНО

ГРЕШНО

Ето как трябва да изглеждат правилно поставените фитили на твоите ръце:

Стъпка 3
Навий фитилите по правилния начин на лоста

От правилното навиване на фитилите зависи да не изпуснеш лоста или дръжката, която ще държиш. На снимките можеш да видиш правилния и грешния вариант за поставянето на фитили на лоста.

ПРАВИЛНО

Лентата на фитила трябва минава под лоста и да се намотава срещу посоката на пръстите. По този начин фитилите не могат да се развият по време на натоварване.

ГРЕШНО

Лентата на фитила не трябва минава над лоста и да се намотава по посоката на пръстите. По този начин фитилите могат да се развият по време на натоварване и хватът да изпусне.

ПРАВИЛНО

Лентата на фитила трябва минава под лоста и да се намотава срещу посоката на пръстите. По този начин фитилите не могат да се развият по време на натоварване.

ГРЕШНО

Лентата на фитила не трябва минава над лоста и да се намотава по посоката на пръстите. По този начин фитилите могат да се развият по време на натоварване и хватът да изпусне.

Вземи своите тренировъчни фитили СЕГА!

Единствените,

ръчно изработени

тренировъчни фитили в България


► Специалният омекотител за китка е от изработен от двоен слой неопрен за повече мекота по време на тренировка!


► Ширината на подложката е 8 см, което дава възможността за по-равномерното разпределение на напрежението от работния товар върху по-голяма площ от китката по време на тренировка!


► По-големият и удобен омекотител за китка намаля значително риска от протриване и нараняване на кожата по време на тренировка!

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА

при поръчка над

45 ЛВ

използвай код:     MUSCLE   

/доставката отнема от 2 до 5 работни дни/


снай-предпочитан 

Алтернативни хватове, използвани при тренировките с тежести

Смесен хват (Mixed grip)

При смесения хват едната ръка е в супинация (дясната ръка на атлета от горната снимка), а другата е в пронация (лявата ръка на същия атлет). Използването на този хват се вижда често при състезания, в които не е разрешено ползването на допълнително асистиращо оборудване. Позицията на ръцете не позволява на лоста да се върти и това дава възможност на трениращия да задържи по-голям товар.


Използването на смесен хват системно в тренировките, обаче, крие и своите негативи. Супинирането на едната ръка в подхват поставя бицепса и сухожилието в рисково положение. Мускулът е най-слаб, когато е в разтегнато положение, както е позицията на бицепса при изпълнение на мъртва тяга и поради тази причина често се виждат скъсвания на бицепс при елитни атлети. Други негативи от завъртането на ръката в подхват, е че поставя лакътя в изпънато положение, което увеличава стреса в лакътната става. Тази позиция от своя страна увеличава стреса, който понася рамото, а от там гръбнака и таза.


Друг ефект при натоварванията, със смесен хват, който не бива да се пренебрегва е асиметричното натоварване върху горната част на тялото - от китките, през предмишниците, лактите, раменете и гръбначния стълб. Това увеличава риска от травми и разбира се, мускулното развитие. През 2011 година, университетът в Кентъки публикува изследване, при което се установява разлика в мускулната активация в латисимусите, при ползване на смесен хват. [1]

Други вариации на хватове са кукест хват (hook grip) u хват тип булдог (bulldog grip). Вторият хват се използва най-често за подобряване стабилността на китката и дланта по време на избутващи движения като лежанката. Кукестият хват от своя страна може да се види в тренировките основно на силови трибойци и щангисти. Поради позицията в която се поставя палеца, този хват е доста болезнен, особено за хора, които нямат достатъчно практика.


Без значение дали говорим за силови тренировки или друг аспект на живота безопасността, комфорта и удобството са на първо място. Освен, ако не говорим за състезания, чиито правила не допускат ползването на аксесоари, то тренировъчните фитили са по-добрият избор пред всяка алтернатива на хват, която би улеснила поместването на по-голямата тежест.

Кукест хват (Hook grip)

Хват тип булдог (Bulldog grip)

Кукест хват (Hook grip)

Хват тип булдог (Bulldog grip)

Изводи

1. За да не изпуснем лоста по време на тренировка с тежести е необходимо да разполагаме с достатъчно силен хват. За съжаление силата на хвата е генетично определено и развитието й в резултат на тренировки е незначително. Хватът е лимитиращ фактор във всички дърпащи упражнения, което е предпоставка за недостатъчно натоварване върху работещите мускули. Това важи особено силно за представителите на женските пол.


2. Използването на тренировъчни фитили не само премахва лимитиращия фактор хват, а и допринася за по-голямата безопасност, комфорт и удобство по време на тренировките с тежести.


3. Нуждата от стабилизация и укрепване на китките при хора, извършващи системен физически труд води до първия патент на накитник през 1901 година в САЩ. Повече от 80 години асистиращите помощни средства за китки и ръце биват подлагани на подобрения и иновации.

4. Нуждата от засилване на хвата се проявява и при елитни атлети, неколкократни носители на олимпийско злато.


5. Важно е да се обръща внимание върху правилното използване на тренировъчните фитили, за да се извлече максимална полза от тях.


6. Макар и често използван при елитни атлети, смесения хват е непрепоръчителен във всички ситуации, различни от състезания с определен регламент.

За авторите

 Мартин Димитров е сертифициран и лицензиран персонален треньор към Национална Спортна Академия "Васил Левски" и европейската школа за натурален бодибилдинг на Menno Henselmans. Създател на една от първите платформи за натурален бодибилдинг и научно-обоснован фитнес в България - Muscle Damage. Обучител към австрийската тренинг компания WiFi-България, с насоченост към обученията на възрастни, заети професионалисти на теми, свързани със здравословното хранене, активния начин на живот и изграждането на навици, които да помагат по пътя към постиганет на целите. Практикуващ личен треньор, онлайн треньор и фитнес консултант. Състезател към натуралната федерация INBA категория класически културизъм.


 Борислав Караджов е по професия медицински рехабилитатор-ерготерапевт, който обича да спортува и да помага на хора които също обичат, но не могат заради упорити травми. Работи на свободна практика в частен кабинет – гр. София, кв. Борово, ул. Подуево 10, където изработва индивидуални сплинтове от никсотемпературен полимер OrfitTM . Също така е Orfit инструктор, степен Orfiologist и фитнес инструктор като води възстановителни функционални тренировки в Fit Factory 24/7 – гр. София, жк Стрелбище,ул. Нишава 107. Неговия девиз е „усилие без насилие“, като винаги е на мнение, че нищо извън границите на умереното не е полезно и тялото обичам бавни и плавни промени които да водят до траен резултат, а не до моментно задоволяване на желанията. Като физиотерапевт, той винаги насърчава постепенното увеличаване на усилията и най-вече опита, както е на мнение, че „ако не опиташ, няма да разбереш на какво си способен“. Обича да практикува йога, въпреки че не е от най-гъвкавите и като цяло харесва източната философия и мироглед.


Стъпки за правилното приложение на тренировъчните фитили

Съдържание

Значение на силата на хвата при тренировки с тежести

Случвало ли ти се е да усетиш как лоста се изплъзва от пръстите ти и трябва да прекъснеш серията на осмото повторение, а реално имаш силата да направиш още поне 2 повторения? Спокойно, този проблем е често срещан и причината това да се случва е слабост в хвата. Много напреднали трениращи използват всякакви вариации на хват, за да успеят да подобрят постиженията си. Вариациите на хват и тяхното приложение ще разгледаме след малко в статията. При начинаещите, обаче, хватът рядко се явява проблем в тренировките с тежести.


... но защо това е така?


Причината, поради която хватът отслабва, с напредване на силовото развитие е фактът, че силата на хвата при хората е силно генетично заложена [1]. Има хора, които разполагат с изключително силен хват, без дори да са тренирали веднъж в живота си. Има и такива, които никога не успяват да развият силен хват, дори след години усилени тренировки. 


Изследователите в областта на силовите тренировки често използват силата на хвата при нетренирани индивиди, за да оценят нивото на цялостната им сила. Любиптно е да знаем, че силата на хвата е показател и за мускулния потенциал, с който човек разполага. Генетичното определяне на силата хвата е и основната причина, поради която мъжете имат по-силен такъв спрямо жените. По-слабия хват при нежния пол често се явява и пречка пред качественото изпълнение на редица движения.

Проведено е изключително интересно изследване, което да генерира данни, свързани със силата на хвата преди започване на работа върху 1654 здрави мъже и 533 здрави жени на възраст между 20 и 25 години. Освен това в същото проучване са включени и 60 елитни атлети от женски пол, представители на спортове, при които е известно, че изискват силен хват /джудо, хандбал/, за да може да се изчисли потенциалната възможност за развитие силата на хвата при жени в резултат на тренировки. [2]


90% от жените имат по-слаб хват, сравнено с 5% от най-слабите мъже. Още по-интересен е резултатът на елитните атлети от женски пол. Техният резултат е по-слаб, сравнено с този на 25% от най-слабите мъже. Най-силната жена в проучването, успява да постигне резултат от 58% сила в хвата, сравнено с резултатите, генерирани от нетренирани мъже.


Извод: Най-нетренираните мъже, са значително по-силни от най-силните жени, като е съобразена разликата в мускулатурата и размера на ръката.

Дори да е възможно да увеличим силата на своя хват в резултат на силови тренировки, той винаги ще остане относително слаб, тъй като темпът на развитие на останалата част на тялото ще бъде по-голям, от този на хвата. С други думи - начинаещ трениращ, който реализира силово развитие и увеличава работния товар на набиране, ще развива мускулатурата на гърба си с по-бърз темп, отколкото ще развива силата на своя хват. Дори в началото да не изпитва затруднения със задържането на лоста, то с увеличението на работните тежести в даден момент хватът ще се яви лимитиращ фактор, който няма да му позволи да натоварва работещите мускули в пълна степен или ще останат "нестимулирани достатъчно". [3


Тренировъчните фитили като средство за безопасност и

по-добро представяне в спортовете, свързани с вдигане на тежести

Без значение от дебатите по темата, всички трениращи са на едно мнение - не изпускай лоста, преди да си свършил серията!


Фитилите са един от най-използваните, ефективни и полезни фитнес аксесоари, които съществуват. С тяхна помощ слабият хват спира да бъде лимитращ фактор и можеш да натоварваш работещите мускули на 100%. Има различни видове фитили, които се предлагат на пазара, но всичките имат едни и същи приложение и цели - да не изпуснеш дръжката на уреда, дъмбела или лоста, с който ще тренираш.


Тренировъчните фитили съществуват във всякакви дизайни. От обикновени ремъци, до сложни приспособления, комбиниращи части от ръкавици, накитници за повече сигурност и стабилност в китката, та чак до метални куки, които изцяло да закачиш на лоста. 

Най-удобните и често срещани фитили представляват здрава лента с определена дължина и ухо в единия й край /виж на снимките по-долу/. Меката част на фитила, най-често материала е или текстилна гума или неопрен има за цел да предпазва китката от наранявания, протриване и оставяне на следи по кожата, както и да предоставя усещане на мекота и комфорт. Материалът, от който са изработени не позволява огъване на китката напред или назад, като в същото време се запазва мобилността на ставата.

Тренировъчни фитили

Фитнес аксесоар, с помощта на който връзваме китката за дръжката на уреда или лоста, което предотвратява възможността да се изпусне тежестта по време на работна серия.


Този аксесоар е особено ефективен за жени.

Вземи своите тренировъчни фитили СЕГА!

Единствените, ръчно изработени

тренировъчни фитили в България


► Специалният омекотител за китка е от изработен от двоен слой неопрен за повече мекота по време на тренировка!


► Ширината на подложката е 8 см, което дава възможността за по-равномерното разпределение на напрежението от работния товар върху по-голяма площ от китката по време на тренировка!


► По-големият и удобен омекотител за китка намаля значително риска от протриване и нараняване на кожата по време на тренировка!

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА

при поръчка над

45 ЛВ

използвай код:     MUSCLE   

/доставката отнема от 2 до 5 работни дни/


снай-предпочитан 

История и произход на тренировъчните фитили

Повечето приспособления зa китки са създадени за лечение на травми на ръката, китката или предмишницата или за предотвратяването на такива. Доста по-скоро този тип приспособления за китки се развиват като спортни аксесоари, имащи за цел не само превенция на различни травми, а и като способ за по-качествено натоварване.


Първото приспособление за поддържка и предпазване на китките е патентовано през 1901 година в Патентното дружество на САЩ. Неговият създател е бил руснак, живеещ в Ню Йорк на име Витолд Дроснес /Vitold Drosness/. Той описва своето изобретение като подобрение на традиционните кожени накитници, използвани от работниците по това време. Витолд добавя двойна система за заключване с тока, която предоставя по-добро и комфортно разпределение на напрежението около китката и да увеличи силата на работниците, използващи я в своя труд. Оказва се че накитници, предшествениците на днешните тренировъчни фитили са били използвани от хора, занимаващи се с физически труд преди повече години, отколкото предполагаме.


Този иновативен накитник, който може да видиш на Фигура 1 и Фигура 2 е предшественик на съвременните спомагателни спортни аксесоари като накитници и тренировъчни фитили. Разбира се, след преминаването на доста подобрения и допълнително развитие през годините.

Фигура 1

Витолд Дроснес, 1901г

Фигура 2

Витолд Дроснес, 1901г

Следващата стъпка в технологическото развитие на спортните и ортопедични накитници е изобретението на Джеймс Тирел от 1909 година, Фигура 3. То притежава анатомично подобрение: изработено е отново от твърд материал, но разполага с малък отвор, който да побере/притисне/предпази граховидната кост, Фигура 4.

Фигура 3

Джеймс Тирел, 1909г

Фигура 4

Граховидна (ос пизиформе) кост

През 1923 година Хансард представя първото изобретение за укрепване и стабилизиране на китката, създадено изцяло за спортно ползване. То представлява ръкавица с твърдо покритие от вътрешната страна, имаща за цел да ограничи максимално движението на китката, като не дава възможност за огъването й напред или назад, Фигура 5. Тази "ранна, спортна ръкавица" се е използвала в спортове като голф, билярд и други.

Фигура 5

Х. Х. Хансард, 1923г

В последващите години се виждат много иновации за спомагателни аксесоари, както в различни спортове, включващи различни движения на китката и ръцете, така и в ортопедичната и рехабилитационна дейност. Кулминация в това направление са изобретенията на Робинсън от 1979 година, който създава спортен позиционер за ръка/китка и на Валунга от 1990 година, който създава комбинация между спортна ръкавица и накитник. Изобретението на Валунга е първото патентовано приспособление, което е създадено специално за спомагателна работа при вдигането на тежести. След този момент историята записва още много спомагателни приспособления, свързани с тренировките с тежести, което доказва огромното търсене на подобни аксесоари след 90-те години на миналия век - от 1990 до 2006 година са патентовани 31 уникални изобретения.


До този момент историята познава единствено накитниците като асистиращ китката спомагателен аксесоар, до момента, в който се появява работата на Боб Пийпълс.

Боб Пийпълс (Bob Peoples)

Известен в "желязната игра" с невероятната си сила и постоянство, през 1949 година Боб Пийпълс вдига 725 либри (328,9 кг) при лично тегло от 181 либри (82,1 кг)... и това се случва в неговата собствена ферма. По това време не всеки е разполагал с тренировъчно оборудване и макар че днес има мъже, които могат да вдигнат много по-голяма тежест, Боб остава един от най-великите в историята. 

Макар и да е спорно дали това е човекът, който създава за първи път тренировъчните фитили, сигурно е че заслугата за навлизането и разпространението на този аксесоар е негова. В непрестанната борба с тежестите, Боб решава да използва куки или каишки за вдигане на тежести, за да успее да се справя с увеличващия се товар. За разлика от удобните аксесоари, с които разполагаме днес, той е използвал елементарни и груби материали. Ако историята на Боб Пийпълс ти е интересна, можеш да научиш повече тук "Bob Peoples - World's greatest deadliftur by Bob Hise (1964)" и тук "Strongman Profile: Bob Peoples Schools Us On The Deadlift"

През 50-те години на миналия век, Пири Радър (Peary Rader), основател и публицист в известното списание "Железният човек" (Ironman), за първи път предлага използването на фитили от хората, които се затрудняват с повдигането на големи тежести в своят курс за Изометрична сила и мускулно развитие. В свой коментар, свързан с движението мъртва тяга, Радер прави следния извод:


"Някои мъже връзват ръцете си за лоста с фитили, за да могат да генерират максимално количество сила, без лостът да се изплъзне от ръцете им. Накитници, към които има прикрепени куки също се използват. Знае се, че подобен подход се прилага както от Андерсън, така и от други елитни силови атлети. Ясно е че това упражнение ще засили хвата ви, но са малко толкова силните мъже, които да успеят да поместят максималния товар, без да изпуснат лоста."


Пири Радър визира известният американски щангист Пол Андерсън.

Прочети повече за историята на Пол тук "Strongman Paul Anderson - Training Routines "

Пол Андерсън (Paul Anderson)

Роден на 17 октомври 1932 г., умира на 15 август 1994 г., Пол Андерсън е най-известният американски пауърлифтър, стронгмен от средата на миналия век. Известен със своята божествена сила, често е бил сравняван с Херкулес. Носител на олимпийско злато, световен шампион и двукратен национален шампион по вдигане на тежести, този човек има основната заслуга, този спорт да се превърне в състезателен. Твърди се че по време на своите тренировки, Андерсън е ползвал фитили при вдигането на огромните тежести, с които е работел.

Вземи своите тренировъчни фитили СЕГА!

Единствените, ръчно изработени

тренировъчни фитили в България


► Специалният омекотител за китка е от изработен от двоен слой неопрен за повече мекота по време на тренировка!


► Ширината на подложката е 8 см, което дава възможността за по-равномерното разпределение на напрежението от работния товар върху по-голяма площ от китката по време на тренировка!


► По-големият и удобен омекотител за китка намаля значително риска от протриване и нараняване на кожата по време на тренировка!

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА

при поръчка над

45 ЛВ

използвай код:     MUSCLE   

/доставката отнема от 2 до 5 работни дни/


снай-предпочитан 

През юни 1965 година списание "Сила и Здраве" пуска и първата масова кампания, свързана с разпространението и приложението на тренировъчните фитили. Виж тук "Straps - What, How, Why, and When to Use Them" by Jim Schmitz. По време на интервюто си с доайена на американския пауърлифтинг Томи Коно, Джон Терпак споменава фитилите под името "Златните фитили". В своя материал Джим Шмитц разказва множесто забавни анекдоти, свързани с един от най-известните руски щангисти, състезавали се в Лас Вегас през 1977 година - Василий Алексеев. Той е известен като един от най-силните мъже, познати на световната история и е поставил 80 световни рекорда и спечелва два златни медала през летните олимпийски игри от 1972 и 1976 година.


Ето и кратко видео на известния руснак.

По време на своя тренировка в Лас Вегас през 1977 година руснакът се борил ожесточено с изпълнението на сначовете. Василий отива до сака си, но се връща с празни ръце, тъй като примитивните за своето време фитили не били там. Твърдо убеден, че няма да допусне тренировъчната му сесия да се провали, той взима чифт чорапи от сака си, връзва ги около китката и лоста и приключва своята тренировка. Колкото и атрактивен и забавен да е бил Василий Алексеев в този момент, това е доказателство за нуждата и мисълта на спортистите в посока по-голяма стабилност и здравина на хвата им.

Така стигаме до игрите през 1982 година, когато Бил Казмайър вдига повече от 400 килограма на мъртва тяга с помощта на тренировъчни фитили.

На 11 декември 1984 година Джоузеф Дж. Мееко патентова и първите тренировъчни фитили. Те представляват просто устроено приспособление, което е комбинация между лента за ръката и кука за закачане на лоста, така че да е невъзможно да бъде изпусната работната тежест.

Вдигане на тежести и превенция на травми

Накитниците и фитилите са създадени като приспособления, имащи за цел да предпазват ръката и китката по време на силови натоварвания и тежка физическа работа. Това е основното им приложение и до днес. В контекста на спортната методика, тези приспособления имат за цел да предпазят атлетите от травми в областта на рамото, лакътя или китката като ограничават волевите и неволеви движения на самата китка във всички посоки. 


Травмите в горната част на тялото са често срещани в спорта. Те биват два вида - хронични (в резултат на прекалена употреба) и внезапни, моментни. Хроничните такива в областта на лакътя най-често включват наранявания на сухожилията, меките връзки и улнарния нерв. Други често срещани травми при атлети са повредите в хрущяла на лакътната става и прищипванията в задната част на ставната капсула. Внезапни травми в областта на лакътната става са разкъсвания на сухожилия, дислокация на лакътя, както и вътреставни фрактури.


Травми в областта на предмишницата, развити в следствие на прекалена употреба (хронични травми) са тендинит, теносиновит, синовит, осифициращи тенсинити и теносиновити, крепитиращи тенсинити и тендивагинити и Синдром на карпалния канал.


Граховидна кост (ос пезиферме)

Срещаните при атлети травми в областта на китката са фрактура на ладиевидната кост в следствие на директен удар при изпънат лакът и подпиране на китката. При атлети, използващи ракети, бухалки и стикове може да се получи фрактура на малка кост в областта на китката наречена граховидна кост. Също така поради различни анатомични особености като по-къса лакътна спрямо лъчева кост, в комбинация с удар в областта на китката и намалено кръвообращение, може да доведе до аваскуларна некроза (умиране) на лунната костица на китката, което състояние е известно като синдром на Кайнбок

Както видяхме в началото на статията, изобретението от 1909 година на Джеймс Тирел има за цел да подсигури точно граховидната кост на китката. Това подобрение на първите в историята накитници показва, че тази област на ръката често е причинявала проблеми на работниците и е била необходима външна намеса.


През 2005 година Институтът за изследвания на спорта и отдиха в Нова Зеландия публикува проучване /Keogh et al 2005/, в което 36% от всички отчетени травми, свързани с вдигането на тежести са в областта на рамото, а 11% в областта на лакътя. Във въпросника не са включени травмите в областта на китките, въпреки това е факт, че много от отчетените травми са индикатор за по-ранни проблеми точно в китките. Иначе казано: Травми, които се зародят в областта на китката и не бъдат излекувани, а се превърнат в хронични, често водят до развитие на травми в областта на лакътя, а след още повече време и в областта на рамото.  


През 1998 година /Field and Savoie/ отчитат, че латералният епикондилит възниква при атлети, които използват движения над главата си. Въпреки факта, че това е травма в областта на лакътната става, проявленето на тази травма е в резултат на прекомерно ползване на мускулите екстензори в областта на китката. Извода, че повечето травми на лакътя са хронични, в резултат на прекомерна употреба, се прави и в друго проучване /Safran 1995/.


Frostick et al 1999 описва най-често срещаните травми в областта на лакътя при различни спортове. Също така представят и няколкото причини за появата на травми върху улнарния нерв. Сгъването на лакътната става намаля площта на кубиталния тунел. Това може да доведе до прищипване на нерва, ако са налице възпаление и често повтарящ се стрес в областта. Изглежда, че хроничното поставяне на лактите в нестабилна позиция, често се свързва с увреждания на улнарния нерв. И двете състояния са налице при упражнението лежанка. Макар и това упражнение да е състезателно движение в трибоя, то присъства в почти всяка тренировъчна програма, предписвана на трениращи без значение от степента им на напредналост. Много хора страдат от дискомфорт и болка при изпълнение на лежанка и включването на накитници и/или фитили в редовното изпълнение на това, а и на други упражнения спомага справянето с този проблем. Да! Макар и фитилите да се използват предимно за дърпащите движения, където проблем е слабият хват, е възможно да се извлече полза и от ползването на фитили при избутващи движения като лежанка и раменна преса. Освен стабилност в китките, допълнителното завързване на дланта към лоста, намаля значително въртенето на лоста и появата на инерционни сили, които са предпоставка за влошаване на техниката, а от там и появата на риск от допълнителни травми.

Фитилите като спомагателен тренировъчен аксесоар

Наистина ли използването на тренировъчни фитили по време на работа с тежести ще подобри представянето на трениращия? Има ли смисъл от това приспособление или е достатъчно да държим лоста възможно най-здраво? 


От научна гледна точка, отговорът е категорично ДА. Видяхме как се е зародила нуждата от заздравяване на китката по време на натоварване. Видяхме еволюцията на тези приспособления през последните 100 години. Видяхме намаления риск от появата на травми при подсигуряване на деликатните зони като китки и лакти. Научната гледна точка, обаче, е едната страна на монетата. Практиката понякога си противоречи с науката. Прилагането на тренировъчни фитили по време на работа с тежести подобрява реалния товар, който човек е способен да помести. Завръзването на щангата около китката прави задържането на лоста много по-лесно през цялото време на движението. За наша радост имаме решение на проблема! Включването на тренировъчни фитили прави тренировката значително по-лесна и приятна, особено за начинаещи трениращи и любителите на спорта. Има състезания по вдигане на тежести, при които не е разрешено ползването на фитили. Особено важно е да използвате фитилите по правилния начин. Ако тренираш с тях и не успяваш да задържиш по-висока тежест, то най-вероятно не ги използваш правилно. Те гарантират за елиминирането на лимитиращия фактор - хват, който разгледахме в началото на статията. 


Освен, че поместването на по-голяма тежест вече няма да е такъв проблем, системното ползване на фитили спомага превенцията на травми, както и по-лесното възстановяване на налични такива. В практиката си като физиотерапевт и рехабилитатор, Борислав Караджов често прибягва до ползването им. Ето и причината:

"При силови захвати се натоварват освен флексорите на китката (които се залавят за различни кости от китката, като граховата кост е първата връзка от тази верига и по този начин поема най-голямо натоварване), натоварване поемат и дълбокият и повърхностният сгъвач на пръстите (mm digitores profundus et superficialis). В следствие на тежки натоварвания на тези мускули се натоварват и сухожилията им и сухожилната разтеглица в областта на китката (retinaculum flexorum). Поради тези причини препоръчвам при първи появи на болкови симптоми в областта на китката да се изпозлват фитили и/или накитници, защото тази зона се стабилизира единствено от сухожилия и лигаменти и за да не страда прогреса на атлета е желателна употребата на помощни средства. Хора, при които има данни за минали травми в тази зона ги препоръчвам като профилактично средство."

Стъпки за правилното приложение на тренировъчните фитили

Стъпка 1
Вкарай единия край на фитила през ухото

Стъпка 2
Oпредели фитила за дясната и за лявата ръка

За да има ефект от използването на фитили е важно те да бъдат поставени правилно още на самата ръка. Лентата, която навиваме около лоста трябва да върви успоредно на палеца на пръста. На снимките може да видите правилната позиция, както и два грешни варианта за поставяне на тренировъчни фитили.

ПРАВИЛНО

ГРЕШНО

ГРЕШНО

Ето как трябва да изглеждат правилно поставените фитили на твоите ръце:

Стъпка 3
Навий фитилите по правилния начин на лоста

От правилното навиване на фитилите зависи да не изпуснеш лоста или дръжката, която ще държиш. На снимките можеш да видиш правилния и грешния вариант за поставянето на фитили на лоста.

ПРАВИЛНО

Лентата на фитила трябва минава под лоста и да се намотава срещу посоката на пръстите. По този начин фитилите не могат да се развият по време на натоварване.

ГРЕШНО

Лентата на фитила не трябва минава над лоста и да се намотава по посоката на пръстите. По този начин фитилите могат да се развият по време на натоварване и хватът да изпусне.

Вземи своите тренировъчни фитили СЕГА!

Единствените, ръчно изработени

тренировъчни фитили в България


► Специалният омекотител за китка е от изработен от двоен слой неопрен за повече мекота по време на тренировка!


► Ширината на подложката е 8 см, което дава възможността за по-равномерното разпределение на напрежението от работния товар върху по-голяма площ от китката по време на тренировка!


► По-големият и удобен омекотител за китка намаля значително риска от протриване и нараняване на кожата по време на тренировка!

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА

при поръчка над

45 ЛВ

използвай код:     MUSCLE   

/доставката отнема от 2 до 5 работни дни/


снай-предпочитан 

Алтернативни хватове, използвани при тренировките с тежести

Смесен хват (Mixed grip)

При смесения хват едната ръка е в супинация (дясната ръка на атлета от горната снимка), а другата е в пронация (лявата ръка на същия атлет). Използването на този хват се вижда често при състезания, в които не е разрешено ползването на допълнително асистиращо оборудване. Позицията на ръцете не позволява на лоста да се върти и това дава възможност на трениращия да задържи по-голям товар.


Използването на смесен хват системно в тренировките, обаче, крие и своите негативи. Супинирането на едната ръка в подхват поставя бицепса и сухожилието в рисково положение. Мускулът е най-слаб, когато е в разтегнато положение, както е позицията на бицепса при изпълнение на мъртва тяга и поради тази причина често се виждат скъсвания на бицепс при елитни атлети. Други негативи от завъртането на ръката в подхват, е че поставя лакътя в изпънато положение, което увеличава стреса в лакътната става. Тази позиция от своя страна увеличава стреса, който понася рамото, а от там гръбнака и таза.


Друг ефект при натоварванията, със смесен хват, който не бива да се пренебрегва е асиметричното натоварване върху горната част на тялото - от китките, през предмишниците, лактите, раменете и гръбначния стълб. Това увеличава риска от травми и разбира се, мускулното развитие. През 2011 година, университетът в Кентъки публикува изследване, при което се установява разлика в мускулната активация в латисимусите, при ползване на смесен хват. [1]

Кукест хват

(Hook grip)

Хват тип булдог

(Bulldog grip)

Други вариации на хватове са кукест хват (hook grip) u хват тип булдог (bulldog grip). Вторият хват се използва най-често за подобряване стабилността на китката и дланта по време на избутващи движения като лежанката. Кукестият хват от своя страна може да се види в тренировките основно на силови трибойци и щангисти. Поради позицията в която се поставя палеца, този хват е доста болезнен, особено за хора, които нямат достатъчно практика.


Без значение дали говорим за силови тренировки или друг аспект на живота безопасността, комфорта и удобството са на първо място. Освен, ако не говорим за състезания, чиито правила не допускат ползването на аксесоари, то тренировъчните фитили са по-добрият избор пред всяка алтернатива на хват, която би улеснила поместването на по-голямата тежест.

Изводи

1. За да не изпуснем лоста по време на тренировка с тежести е необходимо да разполагаме с достатъчно силен хват. За съжаление силата на хвата е генетично определено и развитието й в резултат на тренировки е незначително. Хватът е лимитиращ фактор във всички дърпащи упражнения, което е предпоставка за недостатъчно натоварване върху работещите мускули. Това важи особено силно за представителите на женските пол.


2. Използването на тренировъчни фитили не само премахва лимитиращия фактор хват, а и допринася за по-голямата безопасност, комфорт и удобство по време на тренировките с тежести.


3. Нуждата от стабилизация и укрепване на китките при хора, извършващи системен физически труд води до първия патент на накитник през 1901 година в САЩ. Повече от 80 години асистиращите помощни средства за китки и ръце биват подлагани на подобрения и иновации.

4. Нуждата от засилване на хвата се проявява и при елитни атлети, неколкократни носители на олимпийско злато.


5. Важно е да се обръща внимание върху правилното използване на тренировъчните фитили, за да се извлече максимална полза от тях.

За авторите

 Мартин Димитров е сертифициран и лицензиран персонален треньор към Национална Спортна Академия "Васил Левски" и европейската школа за натурален бодибилдинг на Menno Henselmans. Създател на една от първите платформи за натурален бодибилдинг и научно-обоснован фитнес в България - Muscle Damage. Обучител към австрийската тренинг компания WiFi-България, с насоченост към обученията на възрастни, заети професионалисти на теми, свързани със здравословното хранене, активния начин на живот и изграждането на навици, които да помагат по пътя към постиганет на целите. Практикуващ личен треньор, онлайн треньор и фитнес консултант. Състезател към натуралната федерация INBA категория класически културизъм.


 Борислав Караджов е по професия медицински рехабилитатор-ерготерапевт, който обича да спортува и да помага на хора които също обичат, но не могат заради упорити травми. Работи на свободна практика в частен кабинет – гр. София, кв. Борово, ул. Подуево 10, където изработва индивидуални сплинтове от никсотемпературен полимер OrfitTM . Също така е Orfit инструктор, степен Orfiologist и фитнес инструктор като води възстановителни функционални тренировки в Fit Factory 24/7 – гр. София, жк Стрелбище,ул. Нишава 107. Неговият девиз е „усилие без насилие“, като винаги е на мнение, че нищо извън границите на умереното не е полезно и тялото обича бавни и плавни промени, които да водят до траен резултат, а не до моментно задоволяване на желанията. Като физиотерапевт, той винаги насърчава постепенното увеличаване на усилията и най-вече опита, както е на мнение, че „ако не опиташ, няма да разбереш на какво си способен“. Обича да практикува йога, въпреки че не е от най-гъвкавите и като цяло харесва източната философия и мироглед.


Виж повече
Изчерпан